Page 156 - Čuš, Alenka, et al. ur. (2018). Družbeni in politični procesi v sodobnih slovanskih kulturah, jezikih in literaturah. Koper: Založba Univerze na Primorskem.
P. 156
družbeni in politični procesi v sodobnih slovanskih kultur ah ...
Присъствието на Толстой в киното все повече изкушава изследова-
телите и насочва интереса им към екранизациите по великите му ро-
мани. Граничната линия между текст и филм, застинало и движещо
се изображение, оригинал и екранно копие има особено метафи-
зично проявление, що се отнася до Толстоевите романи. Те предиз-
викват силен отзвук из целия свят, а първите адаптации се появя-
ват още приживе на автора. При внимателното навлизане в темата
няма как да се подмине разграничението руски и неруски рефлек-
сии. Как киноезикът тълкува текста-Толстой в Русия и извън нея?
Кои са универсалните мотиви, върху които наблягат режисьорите?
Надграждат ли се образите и има ли приемственост между литера-
турния и филмовия им вариант? Достига ли се до същността на кон-
цепта, формулиран от Бердяев като „руска душа“? Все въпроси, фун-
даментални при работата с екранизациите по „Война и мир“, „Ана
Каренина“ и „Възкресение“. Бързам още тук да направя уговорката,
че в изложението ще се спра само на представителна част от екра-
низациите. Мащабността на темата не ми позволява да разгърна ця-
лостно проблематиката, затова ще резюмирам фрагментарно основ-
ната концепция.
В Русия литературата е органична част от всекидневието, а ру-
ският човек респективно е център в творчеството на класиците. В
произведенията си те се занимават със събитията и проблемите, въл-
нуващи съзнанието на обществото, предимно през призмата на ру-
ското. В романите на Толстой именно човекът и неговите екзистенци-
ални търсения са основният модус, около който се изгражда сюжетът.
На Запад руската културна традиция провокира голям интерес. Но в
неруските екранизации често се забелязва невъзможност инстинк-
тивно да се проникне в нея, да се улови атмосферата и да се разро-
ви под повърхността на литературното изображение. В същото време
руският човек естествено се потопява и пресъздава усещанията, за-
ложени в романите на Лев Николаевич, защото е носител на същата
менталност, върху която се основава собствената му култура.
При адаптирането на романовия материал в сценарий се раз-
минават идеите, заложени в текста, тъй като кинематографистите
се стремят да се докоснат до колективното несъзнавано и да накарат
зрителя да се самоиндетифицира с главните герои. Тeзи цели задъл-
жават режисьорите да подходят към текста, съобразявайки се с об-
ществените нагласи. От друга страна, многопластовият свят на пи-
154
Присъствието на Толстой в киното все повече изкушава изследова-
телите и насочва интереса им към екранизациите по великите му ро-
мани. Граничната линия между текст и филм, застинало и движещо
се изображение, оригинал и екранно копие има особено метафи-
зично проявление, що се отнася до Толстоевите романи. Те предиз-
викват силен отзвук из целия свят, а първите адаптации се появя-
ват още приживе на автора. При внимателното навлизане в темата
няма как да се подмине разграничението руски и неруски рефлек-
сии. Как киноезикът тълкува текста-Толстой в Русия и извън нея?
Кои са универсалните мотиви, върху които наблягат режисьорите?
Надграждат ли се образите и има ли приемственост между литера-
турния и филмовия им вариант? Достига ли се до същността на кон-
цепта, формулиран от Бердяев като „руска душа“? Все въпроси, фун-
даментални при работата с екранизациите по „Война и мир“, „Ана
Каренина“ и „Възкресение“. Бързам още тук да направя уговорката,
че в изложението ще се спра само на представителна част от екра-
низациите. Мащабността на темата не ми позволява да разгърна ця-
лостно проблематиката, затова ще резюмирам фрагментарно основ-
ната концепция.
В Русия литературата е органична част от всекидневието, а ру-
ският човек респективно е център в творчеството на класиците. В
произведенията си те се занимават със събитията и проблемите, въл-
нуващи съзнанието на обществото, предимно през призмата на ру-
ското. В романите на Толстой именно човекът и неговите екзистенци-
ални търсения са основният модус, около който се изгражда сюжетът.
На Запад руската културна традиция провокира голям интерес. Но в
неруските екранизации често се забелязва невъзможност инстинк-
тивно да се проникне в нея, да се улови атмосферата и да се разро-
ви под повърхността на литературното изображение. В същото време
руският човек естествено се потопява и пресъздава усещанията, за-
ложени в романите на Лев Николаевич, защото е носител на същата
менталност, върху която се основава собствената му култура.
При адаптирането на романовия материал в сценарий се раз-
минават идеите, заложени в текста, тъй като кинематографистите
се стремят да се докоснат до колективното несъзнавано и да накарат
зрителя да се самоиндетифицира с главните герои. Тeзи цели задъл-
жават режисьорите да подходят към текста, съобразявайки се с об-
ществените нагласи. От друга страна, многопластовият свят на пи-
154
