Page 159 - Čuš, Alenka, et al. ur. (2018). Družbeni in politični procesi v sodobnih slovanskih kulturah, jezikih in literaturah. Koper: Založba Univerze na Primorskem.
P. 159
pоманите на tолстой и киното
Между филма на Кинг Видор от 1956 г. и екранизацията на
Бондарчук от 1965 г. се наблюдава пълно разграничаване в изгражда-
нето на образите и тяхната мотировка. Бондарчук се придържа плът-
но към текста, но в същото време успява да го пренапише на езика
на киното. В своята монография Лев Анинский посочва много важен
факт за подхода на двамата режисьори: Видор се ориентира и изграж-
да сюжета според събитията в романа, а Бондарчук следва атмосфе-
рата на действието и духа на текста. Интересен факт е, че самият
Бондарчук се посвещава изяло на филма. Няколко години той „жи-
вее“ със сюжета, изучава „вселената“ Толстой и я разглежда като ця-
лостно явление. Към разработката на образите е подходено с умисъл
и внимание към всеки детайл. Изготвят се точни копия на костюми
от началото на XIX в., табакери, копчета, нашивки, оръжия и т. н. И
Видор, и Бондарчук съзнават, че тематиката на романа няма как да
привлече със своята актуалност на събитията1, затова трябва да се на-
блегне на пищните и колоритни балове, спецификата на взаимоот-
ношенията в руското общество в началото на XIX в., индивидуални-
те черти на героите. В това отношение и двамата успяват да създадат
забележителни и завладяващи сцени, които остават в съзнанието на
зрителя.
Вглеждайки се в екранизациите на „Ана Каренина“, отново от-
криваме подобна ситуация през 60-те години2. Александър Зархѝ
прави своя опит не на последно място и като отговор на популяр-
ните филми с Грета Гарбо от 1935 г. (първата звукова лента по рома-
на) и Вивиан Лий от 1948 г. Техни режисьори са съответно Кларънс
Браун и Жулиен Дювивие. Тук изпъква амалгамата между роман, мит
и филмов език. Двете версии се фокусират върху любовния триъгъл-
ник Ана–Каренин–Вронски, а Кити и Левин са напълно омаловажени
като персонажи. Набляга се на драматизма във взаимоотношенията
на основните герои, а критиката към многоликото руско общество е
избегната. Героините на Грета Гарбо и Вивиан Лий успяват да изгра-
дят силни образи, но при тях липсва експлицитно изведена идеята за
греха и последствията от него. Екранизацията от Кларънс Браун пра-
1 Сред предпоставките Бондарчук да екранизира „Война и мир“ е наближаващата
тогава 150-годишнина от Бородинската битка. Самият филм започва да се
снима през 1960 г. Не трябва да се пропуска и желанието от страна на Съветска
Русия да отговори на успешната американска версия на Кинг Видор.
2 Именно около 60-те години се появяват филми с усложнена образност,
цялостно представяне на сюжетните линии.
157
Между филма на Кинг Видор от 1956 г. и екранизацията на
Бондарчук от 1965 г. се наблюдава пълно разграничаване в изгражда-
нето на образите и тяхната мотировка. Бондарчук се придържа плът-
но към текста, но в същото време успява да го пренапише на езика
на киното. В своята монография Лев Анинский посочва много важен
факт за подхода на двамата режисьори: Видор се ориентира и изграж-
да сюжета според събитията в романа, а Бондарчук следва атмосфе-
рата на действието и духа на текста. Интересен факт е, че самият
Бондарчук се посвещава изяло на филма. Няколко години той „жи-
вее“ със сюжета, изучава „вселената“ Толстой и я разглежда като ця-
лостно явление. Към разработката на образите е подходено с умисъл
и внимание към всеки детайл. Изготвят се точни копия на костюми
от началото на XIX в., табакери, копчета, нашивки, оръжия и т. н. И
Видор, и Бондарчук съзнават, че тематиката на романа няма как да
привлече със своята актуалност на събитията1, затова трябва да се на-
блегне на пищните и колоритни балове, спецификата на взаимоот-
ношенията в руското общество в началото на XIX в., индивидуални-
те черти на героите. В това отношение и двамата успяват да създадат
забележителни и завладяващи сцени, които остават в съзнанието на
зрителя.
Вглеждайки се в екранизациите на „Ана Каренина“, отново от-
криваме подобна ситуация през 60-те години2. Александър Зархѝ
прави своя опит не на последно място и като отговор на популяр-
ните филми с Грета Гарбо от 1935 г. (първата звукова лента по рома-
на) и Вивиан Лий от 1948 г. Техни режисьори са съответно Кларънс
Браун и Жулиен Дювивие. Тук изпъква амалгамата между роман, мит
и филмов език. Двете версии се фокусират върху любовния триъгъл-
ник Ана–Каренин–Вронски, а Кити и Левин са напълно омаловажени
като персонажи. Набляга се на драматизма във взаимоотношенията
на основните герои, а критиката към многоликото руско общество е
избегната. Героините на Грета Гарбо и Вивиан Лий успяват да изгра-
дят силни образи, но при тях липсва експлицитно изведена идеята за
греха и последствията от него. Екранизацията от Кларънс Браун пра-
1 Сред предпоставките Бондарчук да екранизира „Война и мир“ е наближаващата
тогава 150-годишнина от Бородинската битка. Самият филм започва да се
снима през 1960 г. Не трябва да се пропуска и желанието от страна на Съветска
Русия да отговори на успешната американска версия на Кинг Видор.
2 Именно около 60-те години се появяват филми с усложнена образност,
цялостно представяне на сюжетните линии.
157
