Page 161 - Čuš, Alenka, et al. ur. (2018). Družbeni in politični procesi v sodobnih slovanskih kulturah, jezikih in literaturah. Koper: Založba Univerze na Primorskem.
P. 161
pоманите на tолстой и киното
ремарките, е ампутиран и от любов, и от Толстоевия полифонизъм“
(Димитрова 2011: 99). В образа на Ана са инфилтрирани голяма доза
експресивност и крайни емоционални състояния. Подходът на ре-
жисьора донякъде е обоснован от желанието да се разграничи из-
цяло от предходните силни образи на Ана и да провокира зрителя
със своя концепция и мотировка на персонажите. Последната фил-
мова версия на романа е английската продукция на Джо Райт от 2012
г. Тя е важна със своя творчески подход и балансирането между ли-
тература, театър и кино. Силните емоции, ревността, всепоглъщаща-
та страст и тук са поставени в центъра на взаимоотношенията между
Ана (Кийра Найтли) и Вронски (Аарон Джонсън). Не е изненадващо,
че отново, както в адаптацията на Роуз, е подчертано прибягването
към опиума. Сексуалността, опияняващите субстанции, еманципа-
цията на жената са теми, които са особено актуални през последните
десетилетия. Чрез сюжета на Толстой режисьорите съумяват да раз-
вият значими социални теми.
Това твърдение се отнася цялостно и за адаптациите на
„Възкресение“. Романът има над двайсет екранни версии, но повече-
то от тях не са запазени. Към сюжета се насочват режисьори буквал-
но от цял свят – Русия, САЩ, Дания, Франция, Италия, Германия,
Индия, Япония, Мексико и др. Първият съхранен филм е на Дейвид
Грифит от 1909 г. Актрисата, която изпълнява Катюша, е Фло Лорънс
– една от първите кинозвезди в Америка. Екранизацията впечатлява
със зрялата си за младото и все още прохождащо изкуство кинемато-
графична мисъл, целенасочената употреба на монтажа, работата с ка-
мерата. Богатото разнообразие от образи в романа на Толстой е на-
пълно пренебрегнато, като във версията на Грифит липсват темите
за политическата и църковната системи, лицемерието, несъстоятел-
ността на институциите. Режисьорът залага на любовните взаимо-
отношения и комичните елементи, привличащи интереса на публи-
ката. Във филма на Михаил Швейцер от 1960 г. социалната картина е
многостранно изобразена, поставен е акцент върху контраста между
бедни и богати, фалша и чистите човешки отношения. Режисьорът
внимателно следва повествованието на първата част на романа, като
дори се придържа към непрекъснатите ретроспективни връщания на
Нехлюдов към миналото. Швейцер акцентира на епизоди, важни за
промяната на мирогледа на Димитрий и Катюша. Толстой застъпва
тезата, че пред младите има две възможности – да съхранят и разви-
159
ремарките, е ампутиран и от любов, и от Толстоевия полифонизъм“
(Димитрова 2011: 99). В образа на Ана са инфилтрирани голяма доза
експресивност и крайни емоционални състояния. Подходът на ре-
жисьора донякъде е обоснован от желанието да се разграничи из-
цяло от предходните силни образи на Ана и да провокира зрителя
със своя концепция и мотировка на персонажите. Последната фил-
мова версия на романа е английската продукция на Джо Райт от 2012
г. Тя е важна със своя творчески подход и балансирането между ли-
тература, театър и кино. Силните емоции, ревността, всепоглъщаща-
та страст и тук са поставени в центъра на взаимоотношенията между
Ана (Кийра Найтли) и Вронски (Аарон Джонсън). Не е изненадващо,
че отново, както в адаптацията на Роуз, е подчертано прибягването
към опиума. Сексуалността, опияняващите субстанции, еманципа-
цията на жената са теми, които са особено актуални през последните
десетилетия. Чрез сюжета на Толстой режисьорите съумяват да раз-
вият значими социални теми.
Това твърдение се отнася цялостно и за адаптациите на
„Възкресение“. Романът има над двайсет екранни версии, но повече-
то от тях не са запазени. Към сюжета се насочват режисьори буквал-
но от цял свят – Русия, САЩ, Дания, Франция, Италия, Германия,
Индия, Япония, Мексико и др. Първият съхранен филм е на Дейвид
Грифит от 1909 г. Актрисата, която изпълнява Катюша, е Фло Лорънс
– една от първите кинозвезди в Америка. Екранизацията впечатлява
със зрялата си за младото и все още прохождащо изкуство кинемато-
графична мисъл, целенасочената употреба на монтажа, работата с ка-
мерата. Богатото разнообразие от образи в романа на Толстой е на-
пълно пренебрегнато, като във версията на Грифит липсват темите
за политическата и църковната системи, лицемерието, несъстоятел-
ността на институциите. Режисьорът залага на любовните взаимо-
отношения и комичните елементи, привличащи интереса на публи-
ката. Във филма на Михаил Швейцер от 1960 г. социалната картина е
многостранно изобразена, поставен е акцент върху контраста между
бедни и богати, фалша и чистите човешки отношения. Режисьорът
внимателно следва повествованието на първата част на романа, като
дори се придържа към непрекъснатите ретроспективни връщания на
Нехлюдов към миналото. Швейцер акцентира на епизоди, важни за
промяната на мирогледа на Димитрий и Катюша. Толстой застъпва
тезата, че пред младите има две възможности – да съхранят и разви-
159
