Page 162 - Čuš, Alenka, et al. ur. (2018). Družbeni in politični procesi v sodobnih slovanskih kulturah, jezikih in literaturah. Koper: Založba Univerze na Primorskem.
P. 162
družbeni in politični procesi v sodobnih slovanskih kultur ah ...
ят добрите си качества, или да се поддадат на материалните и егоис-
тични навици, водещи до разруха на моралните устои. За руския ре-
жисьор последиците от житейските избори са важни и именно те са
изведени в екранизацията. Филмът успява да въздейства със своята
мрачна тоналност, дълбоки и същностни душевни противоречия, до-
бра актьорска игра и правилно разчитане на Толстоевата ирония към
обществените нагласи в произведението.
Накрая ще спра вниманието си върху адаптацията на братя
Тавиани от 2001 г. В нея е отделено специално внимание на момен-
тите, в които персонажите са изправени пред силен душевен потрес.
Успешно е уловен духът на романа. Забележителна например е тран-
сформацията на Катюша от невинно момиче в зряла и груба прос-
титутка. Стефания Рока и Тимоти Пийч пресъздават достоверно
метаморфозите в характерите на Маслова и Нехлюдов, както и сил-
ната им емоционална натовареност. Руската душа, нейните падения
и въздигания са интерпретирани завидно убедително за една чужда
екранизация.
След направения обзор трябва да се посочи и важна особеност,
свързана с главните персонажи в произведенията: тенденцията към
деконструкция на романовите образи. Режисьорите все по-рядко се
съобразяват с авторовите описания (физически и душевни), които са
изключително точни, плътни и ярки. Първо виждаме чернокосата и
черноока Наташа със сини очи (Людмила Савелиева), а в последствие
русокоса (Клеманс Поези и Лили Джеймс). В първите адаптации ре-
жисьорите се стремят да уловят нейната замечтаност, бърза смяна на
настроенията, детска невинност и постепенно съзряване. В последна-
та версия на „Война и мир“ на режисьора Том Харпър пред нас е една
съвсем различна Наташа, поразяваща със своята зрялост от само-
то начало на мини сериала. Ана Каренина също претърпява редица
трансформации – от пищна жена в романа на Лев Николаевич, каква-
то е представена единствено в адаптацията на Зархѝ, през по-често
фина героиня, за да се стигне до екстремно слабата фигура на Кийра
Найтли.
В екранизациите откриваме забележителна дифузия между ли-
тература и кино. Периодичното връщане към сюжетите на големите
романи на Толстой показват и необходимостта от неговата мъдрост.
Актуални и устойчиви теми се оказват чисто човешките емоции, пре-
плитането на съдбите на героите, отстояването на тяхната индивиду-
160
ят добрите си качества, или да се поддадат на материалните и егоис-
тични навици, водещи до разруха на моралните устои. За руския ре-
жисьор последиците от житейските избори са важни и именно те са
изведени в екранизацията. Филмът успява да въздейства със своята
мрачна тоналност, дълбоки и същностни душевни противоречия, до-
бра актьорска игра и правилно разчитане на Толстоевата ирония към
обществените нагласи в произведението.
Накрая ще спра вниманието си върху адаптацията на братя
Тавиани от 2001 г. В нея е отделено специално внимание на момен-
тите, в които персонажите са изправени пред силен душевен потрес.
Успешно е уловен духът на романа. Забележителна например е тран-
сформацията на Катюша от невинно момиче в зряла и груба прос-
титутка. Стефания Рока и Тимоти Пийч пресъздават достоверно
метаморфозите в характерите на Маслова и Нехлюдов, както и сил-
ната им емоционална натовареност. Руската душа, нейните падения
и въздигания са интерпретирани завидно убедително за една чужда
екранизация.
След направения обзор трябва да се посочи и важна особеност,
свързана с главните персонажи в произведенията: тенденцията към
деконструкция на романовите образи. Режисьорите все по-рядко се
съобразяват с авторовите описания (физически и душевни), които са
изключително точни, плътни и ярки. Първо виждаме чернокосата и
черноока Наташа със сини очи (Людмила Савелиева), а в последствие
русокоса (Клеманс Поези и Лили Джеймс). В първите адаптации ре-
жисьорите се стремят да уловят нейната замечтаност, бърза смяна на
настроенията, детска невинност и постепенно съзряване. В последна-
та версия на „Война и мир“ на режисьора Том Харпър пред нас е една
съвсем различна Наташа, поразяваща със своята зрялост от само-
то начало на мини сериала. Ана Каренина също претърпява редица
трансформации – от пищна жена в романа на Лев Николаевич, каква-
то е представена единствено в адаптацията на Зархѝ, през по-често
фина героиня, за да се стигне до екстремно слабата фигура на Кийра
Найтли.
В екранизациите откриваме забележителна дифузия между ли-
тература и кино. Периодичното връщане към сюжетите на големите
романи на Толстой показват и необходимостта от неговата мъдрост.
Актуални и устойчиви теми се оказват чисто човешките емоции, пре-
плитането на съдбите на героите, отстояването на тяхната индивиду-
160
